Произход: Изходното дърво е намерено в околностите на гр. Olion, Франция през 1760г. Разпространен е във всички страни, производителки на круши. У нас е внесен след Освобождението и е най-разпространеният крушов сорт в страната. Основен стандартен сорт.
Aгробиологична характеристика: Дървото е силнорастящо, голямо. Има добър афинитет с дюлева подложка. Най-подходящ за междинник. Короната е широкопирамидална, средно гъста. Скелетните клони излизат под остър ъгъл. Водачът има надмощие до цялостното изграждане на короната. Пробудимостта на пъпките и разклоняемостта са добри. Механичната здравина на клоните е слаба и те твърде често се чупят. Цъфтежът е средно-ран. Сортът е лош опрашител. Опрашва се от Вилямова Масловка, Жифардова Масловка, Пас Красан, Харденпонтова Масловка и Хардиева Масловка. Плододава редовно и почти винаги обилно. Чувствителността на струпясване е голяма. Страда от силните зимни студове и повратните пролетни мразове. Напада се от стридоподобните щитовки. Не е взискателен към почвата. Проявява добра сухоустойчивост. Плодовете придобиват беритбена зрелост в началото на октомври, а консумативна през ноември. Те са едри до много едри, със средно тегло 180-250g., удълженокрушовидни, доста еднообразни. Кожицата е дебела, гладка, зеленожълта до сламеножълта, със слаб руменец, многобройни точки и кафява линия по дължината на плода, омазнява се при съхраняване. Месото е белезникаво, с каменисти клетки, зърнесто, полутопящо се, сочно, слабо сладко, киселичко, без аромат, със задоволително до добро качество.
Технологична характеристика: С беритбата на плодовете не бива да се закъснява, защото голяма част от тях опадват. Плодовете издържат транспорт и манипулация. Съхраняват се много добре в обикновени плодохранилища-до декември-януари, а в хладилници- до февруари-март. Консумират се предимно в прясно състояние.
Подложки: Дюля ВС-29
