Сортът Мискет хамбургски е получен в Англия от кръстосването на сортовете Франкентал и Мискет александрийски. Отглежда се в почти всички лозарски страни на света. В нашата страна е познат отдавна и се отглежда в цялата страна върху малки площи.
Листът е средно голям до голям, средно нарязан, петделен, слабо мрежестонабръчкан, отдолу мъхнато-четинест. Опашният вряз е затворен или отворен, стреловиден. Дръжката на листа е средно дълга, виненочервена.
Гроздът е средно голям, разклонен, силно рехав. Често разклоненията в основата са оголени, без зърна. Дръжката му е дълга, тънка, крехка, розово-виолетова. Средната маса на един грозд е от 170 до 280 г.
Зърното е средно едро, овалнояйцевидно. Кожицата му е плътна, жилава, тъмносиня, с обилен восъчен налеп. Консистенцията му е месесто-сочна. Вкусът му е приятен, хармоничен, силно мискетов. В едно зърно има по 2 семена. Средната маса на едно зърно е от 2,6 до 4,0 г.
Сортът Мискет хамбургски е среднозреещ. Гроздето му узрява през първата половина на септември.
Лозите са средно растящи, с много добра родовитост. При всички стъблени формировки на отглеждане резитбата трябва да бъде предимно на чепове с по 2 очи. При оставяне на плодни пръчки лозите се претоварват и гроздето остава дребно и некачествено.
Сортът Мискет хамбургски е склонен към изресяване и милерандаж. Ето защо се препоръчва прищипване на леторастите в началото па цъфтежа и присаждането му върху подложката Шасла X Берландиери 41Б. Напада се от мана и оидиум, но е сравнително устойчив на сиво гниене. Той е по-устойчив на ниски зимни температури в сравнение с повечето десертни сортове.
По механичен състав на гроздето Мискет хамбургски е типичен десертен сорт. Съдържанието на захари в грозда при физиологична зрелост достига между 16 и 17%, а на титруеми киселини – между 5 и 6 г/л. Гроздето е с много добра транспортабилност и съхраняемост.
Мискет хамбургски е ценен десертен сорт грозде. Необходимо е обаче при размножаването му да се води строга клоново-санитарна селекция и да се подбират най-ценните клонове от него. Може да се отглежда при надморска височина до 500 м
