Аронията е храст, достигащ до 2 – 2.5 метра височина, пренесен в Европа в началото на XVIII в. от умерения пояс на Северна Америка, а в България през 70-те години на XX век. Отглежда се в планинските и полупланинските райони, но все още на малки площи. Устойчиво на ниски температури и неприятели и взискателно единствено към почвена влага и слънцегреене, това непретенциозно, красиво и с много лечебни свойства растение намира чудесен прием у нас.

Неповторимата българска природа не само запазва, но и увеличава палитрата от биологично активни вещества в аронията и тя напълно оправдава названието си (в превод от гръцки – “помощ, полза”). Плодът на аронията се характеризира с разнообразен химичен състав и голямо богатство на витамини и минерални вещества, което нарежда този растителен вид в списъка на особено ценните лекарствени растения.

Плодът съдържа захари – преобладават фруктозата и глюкозата, което го прави подходящ за диабетици. Белтъчините са представени с голямо разнообразие на аминокиселини. От макроелементите в аронията се съдържа калий, калций, фосфор, магнезий, желязо (1.2 мг.%) и др., а от микроелементите – рекордно количество йод, манган, молибден… Изключително важна особеност на аронията е високото съдържание на всички важни витамини, което усилва биологичното им действие или т.н. “синергичен ефект”. Руските научни среди я поставят на първо място сред поливитаминозните плодове.