Произход и разпространение:
Стар местен сорт с неустановен произход. Отглежда се главно в Южна България. Основен стандартен сорт.
Агробиологична и екологична характеристика:
Дървото има силен растеж, бавно израства и достига над средна големина. Короната в млада възраст е метловидна, но след няколко обилни плододавания добива куполообразна форма. Скелетните клони и разклонения излизат под остър ъгъл, но не се отчесват. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемостта, средна. Цъфтежът е средно ран. Добър опрашител е. Опрашва се от Джонатан, Златна и Червена превъзходна. Върху семенна подложка встъпва късно в плододаване (8—10 г.), а върху М9 — 3—4 години след засаждането. Много родовит сорт — 400—500 кг, но понякога и 800—1000 кг от дърво. При добри грижи може да плододава редовно. Добре вирее на по-богати и топли почви, в поречията на непресъхващите реки. Не е подходящ за високите месторастения. Сравнително студоустойчив сорт, но понякога се поврежда от повратния пролетен мраз. Напада се доста от струпясване, проявява добра устойчивост на кръвна въшка, кафяво гниене и брашнеста мана. Плодовете придобиват беритбена зрелост към края на септември — първата половина на октомври. Държат се продължително време на дървото. Те са средно едри или над средно едри (53 х 63 mm), със средно тегло 100—120 g., кръглоконусовидни или овални, доста еднообразни. Кожицата е тънка, плътна, гладка, лъскава, лимоненожълта, с красив розовочервен руменец и дребни сивокафяви точици, омазнява се при съхраняване. Месото е бяло, плътно, хрупкаво, сочно, доста сладко, недостатъчно кисело, без аромат, със задоволително, до добро качество.
Технологична характеристика:
Плодовете понасят много добре транспорт и манипулация. Съхраняват се до май — юни. Може да се берат по-късно, след прибирането на другите сортове. Подходящи са за консумация в прясно състояние.
